САЩ са финасирали гръцки, турски и албански терористи да извършват диверсионни атаки в България

От 1947 г. до 1955 г. САЩ заедно с западните  тайни служби са обучавали , финасирали и оборудвали, гръцки, турски и албански  банди от диверсанти и терористи, изпратени да вършат поразии в България. 

Същите онези, които оставиха след себе си дълга хронология от убийства и саботажи и терористични актове  срещу населението на България.  Тренировъчните бази за терористи основно са били в Гърция. Именно от там САЩ и техните сателити в Европа  са изпращали  нелегално през нашата граница въоръжени до зъби диверсанти.

Тези бандитски гнезда са контролирани дирекнто от САЩ, а на местна почва са кооординирани от така наречените “Горяни”.

В основната си част главатарите на така наречените “горяни” са бивши полицаи, жандармеристи и фашизирани военни, прочули се с жестокостите си в периода 1923-1944 г. Ръцете им са изцапани с кръвта на безбройни жертви и на тяхната съвест тежат разстрели, кланета, рязане на глави, палежи на къщи.

Ритуалните убийства на партизани и ятаци са били практика в цяла България и телата на жертвите – заклани, разрязани и обезглавени, са били излагани по селските мегдани за устрашаване на народа. Ето така е протекла духовната закалка на главатарите на бъдещите горяни, които са се изплъзнали от справедливото възмездие и са избягали зад граница след идването на власт на правителството на Отечествения фронт.

След началото на Студената война (5 март 1946 г., речта на Чърчил на Фултънската конференция), когато Западът открито се опълчва срещу Съветския съюз и страните от социалистическия блок, някогашните български жандарми, полицаи и фашистки функционери получават подкрепата на западните служби за извършване на подривно-диверсионна дейност в България, организиране на банди от местни противници на властта с цел въоръжена смяна на режима.

Започва вълна от саботажи, палежи на посеви, държавни сгради и техника, убийства, диверсии по границата. Всичко онова, което днес се нарича тероризъм.

Какво щеше да се случи с България и българския народ, ако горяните бяха успели да свалят властта и да вземат управлението на страната в свои ръце? Отговорът е прост – нищо хубаво! Нищо хубаво за българския народ. Страната ни щеше да потъне в калта на социалните контрасти (както между впрочем до някъде  се случи по времето на управлението на СДС, НДСВ, ГЕРБ).

Всички тези фабрики, заводи, училища, институти, предприятия, курорти, язовири, които бяха създадени в епохата на социализма , нямаше да се случат (но след 1997 г, бяха последователно и поетапно   унищожавани и разгабени от СДС, НДСВ, ГЕРБ, включително и Продължаваме промяната).

Ако горяните бяха взели власта, които с доста голяма степен са част от предците на СДС, ГЕРБ, НДСВ, ДПС и целият политически мафиотски гмеж, който е в момента,  нямаше да я има дори тази мрежа от пътища, която направиха нашите дядовци и бащи, защото виждаме днес как се правят и как се поддържат пътищата. Животът ни щеше да бъде такъв, какъвто е днес, и дори още по-труден. Живот на ратаи и чорбаджии, на господари и слуги. Живот от малцина, които разполагат с богатства, и множество, което тъне в нищета. Отново щеше да ни управлява един омразен елит, образованието щеше да бъде лукс, а медицинските услуги – платени и недостъпни за мнозина. Български войници щяха да мрат в Корея и Виетнам в името на нашата солидарност с Америка.

Излиза, че горяните са се борили за нашето нещастие, и слава Богу, че не са успели, иначе милиони българи нямаше да имат нормално и спокойно детство, а отрано щяха да познаят тежестта на бедността и недоимъка, каквато е реалността в съвременната ни родина. 

Ето какво пише във Вестник Земя по повод реабилитацията на тероситите Горяни.

ПОРЕДНАТА ГРУБА ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА

Често като „невинни жертви на комунизма“ ни се представят не честни демократи, а откровени престъпници или чужди шпиони

В края на м. ноем­ври 2016 година беше съоб­щено в печата, че правител­с­т­вото на ГЕРБ и Рефор­матор­с­кия блок, начело с Бойко Борисов е пред­ложило на президента Росен Плев­нелиев да издаде Указ за пос­мър­тно удос­тояване с Орден за граж­дан­ска зас­луга на 30 коман­дири и самос­тоятелни бойци от горян­ски отряди. Инициативата е на Съюза на реп­ресираните от комунизма „Памет“.

В края на м. декем­ври бе съоб­щено, че на тър­жес­т­вена церемония в Гер­бовата зала на президен­т­с­т­вото, президен­тът е наг­радил пос­мър­тно с орден „За граж­дан­ска зас­луга“ — първа степен, 30 учас­т­ници в горян­с­кото движение. Наг­радите са приети от техни нас­лед­ници.

Един от тези „герои“ е горянина Али Кехайов. Да си спом­ним какъв „под­виг“ е нап­равил той в интерес на Бъл­гария! На Париж­ката мирна кон­ферен­ция 1946 година, дни след защит­ната реч на премиера Кимон Геор­гиев, на 21 сеп­тем­ври 1946 година излиза в защита на Бъл­гария Васил Коларов, академик, минис­тър на вън­ш­ните работи, речта е на френ­ски език. След него делегацията на Гър­ция, начело с К. Кал­дарис, пред­лага искане за „Стратегическа поп­равка на границата с Бъл­гария“, като Родопите до Асенов­г­рад да бъдат за Гър­ция — 1/10 от нашата територия. Кал­дарис пояс­нява, че има под­писка от населението на този район с искане да бъдат към южната ни съседка.

Васил Коларов напуска Париж, и от София заминава за Родопите с помощ­ници. Установяват, че горяните А. Кехайов и А. Кам­беров са правили фал­шификации на списъци и са ги заверили хитро с печата на Община Дос­пат, чрез склоняване Реджет Бум­бов. Тези „герои“ са служили на гръц­кото разуз­наване, което е зап­латено! Дейс­т­вали са всеот­дайно против Бъл­гария, в интерес на чужди интереси!

Васил Коларов док­ладва в Париж за фал­шификациите и пред­лага да се наз­начи меж­дународна комисия да раз­с­ледва случая и док­ладва. Тогава К. Кал­дарис се отказва от искането. Родопите са спасени! Дават ли си сметка сегаш­ните фал­шификатори и управ­ници, какво щеше да стане, ако не ги бяха раз­к­рили?! Докарахме я до там, да се наг­раж­дават с дър­жавни отличия хора– прес­тъп­ници, извър­шили национално предател­с­тво! Кои горяни са помагали на двамата фал­шификатори, не е извес­тно.

В пуб­ликациите сега се сочи, че към 1952–1953 г. движението е наб­роявало 3 130 души в близо 160 чети. Виден наш драматург сочи 10 000 горяни, т. е. равно на една дивизия, или от 5 000-те населени места в Бъл­гария е имало средно по 2-ма горяни. Комен­тара е излишен! Сигурно след 2–3 години ще прочетем, че са били 100 000 души!

Обек­тивни условия за въз­ник­ване на горяните е нарушаването на прин­ципа на доб­ровол­ното кан­дидат­с­т­ване в кооператив­ните стопан­с­тва — ТКЗС. Въп­реки, че Вълко Чер­вен­ков наказа ръководители в Кул­ско и Видин­ско за такива нарушения, по околии се със­тезаваха за масовизирането на кооперативите. Гнусна лъжа е, че всички селяни са вкарани принудително в ТКЗС и им е вземана земята! Спаз­ван е Закона за кооперациите от 1907 година, отражение на Лон­дон­с­кият кон­г­рес на кооперациите. Те не са творение на комунис­тите, нито на Бъл­гария.

Художес­т­вена измис­лица е, че са се борили против тоталитаризма! В Гър­ция по това време имаше американ­ски войски, които раз­г­ромиха и прогониха левите сили при граж­дан­с­ката война! Съз­дадоха радиос­тан­ция „Горяни“ за взаимодейс­т­вие зад „Желяз­ната завеса“, въоръжаваха с американ­ско оръжие това движение, обучаваха ги и изп­ращаха за извър­ш­ване на дивер­сии и съз­даване страх сред населението. Хляба беше с купони, а те палеха кръс­ците със снопи, взривяваха мел­ници, убиваха мес­тни кадри и т. н. Не е вярно, че са раз­г­ромени от армията и то с бронет­ран­с­пор­тьори. Справиха се с тях органите на народ­ната милиция, като успяха да внед­рят сред тях хора, работеше и разуз­наването ни в Гър­ция. Бъл­гария не раз­полагаше тогава с бронет­ран­с­пор­тьори. Отначало не им обръщаха внимание, в пос­лед­с­т­вие въз­ник­наха чети в Сливен­ско, Пловдивско-6 групи, Пазар­джишко, Попов­ско, Русен­ско и Сапарев­ско. За други не се говореше, а от общес­т­вото нищо не можеше да се скрие. Тези чети дейс­т­ваха откъс­нато, без цен­т­рално ръковод­с­тво, коман­д­ване и идеология, плат­форма и т. н. Голяма част бяха с ниско образование. Ръководеха се от радиос­тан­ция „Горяни“ в Гър­ция, финан­сирана от ЦРУ.

Един от Сливен­с­ката чета при прес­лед­ването им беше минал в района на гр. Трявна. Нападал беше пас­тири за храна, убил беше няколко души. Това е Гроз­дьо Гос­подинов Гроз­дев /Къскета/. Пас­тирите се страхуваха да излязат с добитък. Това беше и целта! Милиционери правеха хайка. На един ручей милиционер го изп­реварил в стрел­бата и го лик­видирал в района на гр. Трявна.

При преминаване на границата от Гър­ция ставаха прес­т­релки. Бяха добре въоръжени и се сражаваха при раз­к­риване. С тях в сражения на гранич­ната бразда загиват 18 граничари. Сред тях през 1949–1950 г. са майор Туралийски, майор Павел Пав­лов, стар­шина Николов. През 1951 година на гранич­ната бразда проливат кръв граничарите Вер­гил Вак­линов, Стоил Косов­ски, Асен Илиев, Георги Мин­чев, Стоян Въл­ков, Иван Миладинов-патрон на зас­тавата, Кирил Филипов, Георги Стоименов и др. Имената им са записани в летопис­ната книга със златни букви.

Това не е сегаш­ната Гър­ция. Служ­бите на САЩ провеж­даха борба зад „Желяз­ната завеса“, стратегически очер­тана от Уин­с­тън Чър­чил в речта му на 5 май 1946 година във Фул­тън. Бъл­гария не е изп­ращала дивер­санти в Гър­ция. Ставаше обратно! Надъхани и въоръжени с модерно оръжие минаваха границата. Всеки случай е отделен!

Нап­ример, през м. декем­ври 1952 година– граничаря от Сев­лиев­ска околия, с. Агатово Радион Николов — буден, поч­тен и организиран младеж е един от бранителите на границата. Една сут­рин преди раз­съм­ване, граничар­с­кото куче дава сиг­нал за нарушител! Николов зарежда автомата, включва на автоматична стрелба и излиза. Когато вика „стой“, силуета в мрака започва да стреля! Граничаря отговаря също с автоматичен огън! Става истин­ски дуел! Съд­бата отрежда да остане жив Николов! Наг­раден беше с домашен отпуск, за да изживее стреса и да отпочине!

Такива бяха времената! Внед­рените служители в горян­с­ките среди доп­ринесоха за тях­ното предаване, някой от които бяха справед­ливо наказани. След 1953 година никой до сега не говореше за горяни, животът беше спокоен. Сега се сът­воряват и мул­тип­лицират „факти и цифри“, похар­чени бяха сред­с­тва за филм и т. н. Това става във време на демог­раф­ска катас­т­рофа, нрав­с­т­вена и икономическа криза, раз­пад на общес­т­вото и неп­ред­с­казуема вълна от емиг­ранти. За фал­шификаторите на историята, справед­ливостта и бед­ността са скучни теми! Те нямат такива проб­леми.

Митко Гълъбов