Магистратите и протестърите на Хидрата лапнали 33 млн. лева от грантове, вземат субсидиите през различни организации, усвояват ги заедно

Най-скандалното в този роден вариант на италианската Камора е финансовата обвързаност на арбитри, каквато роля по принцип трябва да играят съдиите в демократичните общества, със защитници на подсъдими. При това предимно на представители на олигархичните кръгове в страната. Именно такъв е случаят с лицето на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова и видната столична адвокатка Даниела Доковска, която в момента защитава интересите на обвиняемия за укриването на данъци за 62,8 млн. лева фармацевтичен бос и една от главите на Хидрата Огнян Донев. Справка в сайта на „Отворено общество“ показва, че Доковска и Куцкова са били партньорки в проект от 2005 г. на свързаната със Сорос фондация за създаване на Бюра за правна помощ. Това далеч не е единственият досег между двете, чиито имена фигурират в НПО-та, свързани помежду си. Така например, според данните в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ и докладите в регистъра на МП на неправителствените организации, до 2013 г. Куцкова е била в управата на „РискМонитор“ на шефа на УС на „Отворено общество“ Стефан Попов и адвокат Йонко Грозев. В същото време Йонко Грозев е и в управата на Българския институт за правни инициативи на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов. Любопитното е, че когато Иванов се запъти към изпълнителната власт, на негово място, според финансовия доклад на БИПИ, в борда на института влиза именно адвокат Даниела Доковска. Там освен с Грозев Доковска си партнира и с един от програмните директори на „Отворено общество“ – Иванка Иванова. Друг любопитен момент е, че „РискМонитор“ е заделил част от парите, усвоени по проекти от „Отворено общество“ и „Америка за България“ за друга видна „протестърка“ Антоанета Цонева. През 2011 г. сдружението е субсидирало нейния Институт за развитие на публичната среда, който сам по себе си също се е облажил с грантове за 1,2 млн. лева (виж таблицата).

Нели Куцкова не е единствената от Съюза на съдиите, лъсваща сред грантаджиите, облажили се от милионите от „Отворено общество“ и „Америка за България“. На хранилката на двете донорски фондации е и членът на ССБ и настоящ кадровик на Темида Калин Калпакчиев.

Калпакчиев е автор на статии, публикувани на сайта „Медиапул“, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, парите по който у нас се раздават от „Отворено общество“. Това изрично е указано под самите тях, но без да се уточнява дали и каква точно сума е отишла за автора. Тук е моментът да се припомни, че именно от „Медиапул“ тръгна опитът за преврат на кръга „Хидра“ в Темида. Сайтът публикува манипулирано становище от анонимен чиновник от ЕК, въз основа на което тогавашният правосъден министър Христо Иванов и настоящият шеф на ВКС Лозан Панов заявиха, че Брюксел настоявал обвинител №1 Сотир Цацаров да бъде отстранен от поста си, докато трае проверката по записите между Румяна Ченалова и Владимира Янева, публикувани от „Бивол“. Самият проект, по който Калпакчиев се явява автор, пък се казва „Реформирай това“ и е спечелен от фондацията, регистрирана от издателката на „Медиапул“ и бивш глас на Иван Костов Стояна Георгиева – „Инфо спейс“. Сумата по проекта е 43 173 евро и партньор на „Инфо спейс“ по него е Българското училище за политика в лицето на видната аверка на друг от олигарсите в кръга „Хидра“ Иво Прокопиев – Саша Безуханова. И говорейки за Прокопиев, той самият също се оказва виден грантаджия по две направления. През фирмата си „Икономедия“, която е издател на „Дневник“ и „Капитал“, е гушнал от „Америка за България“ 6 млн. лева за дигитализиране – сума, която би стигнала за качването онлайн на поне половината държавна администрация. Както и през свързаната с него Фондация „Капитал“, която се оказва и пъпната връв между Прокопиев и зелените протестъри, оглавявани от Тома Белев и сие.

В един от докладите на Фондация „Капитал“ пред МП е записано, че сдружението на Прокопиев е партньор заедно с още 6 български организации (бел.р.свързани именно със „Зеления октопод“) и 4 международни по проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ за 4,79 млн. швейцарски франка. Любопитното е, че на сайта на самия проект обаче Фондация „Капитал“ е премълчана като участник.

В схемите, очаквано лъсва, и друг виден храненик на Хидрата – Атанас Чобанов. Освен като главен редактор на сайта „Бивол“, той се изживява и като лектор в още едно НПО, свързано с Прокопиев, Безуханова и „Медиапул“ – „Гъливер клир инг хауз“, по известно като фондацията, държаща Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Сред основателите й е една от съдружничките в „Медиапул“ Десислава Гаврилова, а в самата „Червена къща“ освен Чобанов като лектори се подвизават и други от основните глашатаи на Хидрата Евгений Дайнов и Огнян Минчев. По каз ателна за важността и качеството на проектите, с които се усвояват грантовете за милиони, е лекция, водена от Атанас Чобанов с гръмкото име „Термити без граници“.

Съюзът на съдиите прибрал 700 бона за вестник в мрежата

На способностите на Нели Куцкова и хората около нея да усвояват европари може да завидят и най-калените в спорта експерти. Фактите сочат, че за две години Съюзът на съдиите в България, чийто глас е тя, е гушнал над 700 бона, за да поддържа вести от магистратските среди онлайн. Първият проект е спечелен от ССБ през 2012 г. и е на стойност 420 000 лева, щедро отпуснати от „Америка за България“ за създаването на съдийски вестник на всеки три месеца. Новинарският продукт обаче съществува само в мрежата и през 2014 г. започва да захранва с текстове нов сайт по друг проект и с друго финансиране. Субсидията за него идва от Кралство Холандия и е на стойност 150 000 евро. С тези суми „Съдийски вестник“ се трансформира в сайта www.sadebnopravo.bg. Впрочем това е пореден пример за уменията на Куцкова и компания да усвояват европари. През 2010 г. ССБ е спечелил проект за 698 000 евро, или близо 1,4 млн. лева, по програма MATRA за укрепването си. Как точно съюзът се е укрепил не е ясно, но посочените данни само доказват, че е наложително въвеждането на по-сериозни норми за външното финансиране на магистратски организации предвид факта, че те са длъжни по закон да са абсолютно независими.

Източник: вестници. Монитор и . 24 часа

Може да харесате още...