Кой всъщност е Христо Грозев или “Много шум за нищо” по Уилам Шекспир
Виждам, че във фийда ми масово се обсъжда случаят около Христо Грозев. Разбирам напълно, че темата вълнува и това е разбираемо, но нещо друго ми направи впечатление. В края на миналия месец имаше стрелба срещу българския клуб в Охрид.
Чудя се защо тогава същите хора, които днес “защитават българина” не пророниха и дума, не написаха и ред. Впрочем това не беше първи такъв случай, като същото стана и при официалното откриване на клуба. Нападение имаше и срещу българския клуб в Битоля.
В средата на този месец пък aтентаторът на папа Йоан Павел втори Али Агджа хвърли бомбата, че самият духовен глава е поискал българинът Сергей Антонов да бъде обвинен за атентата. Причината е, че ако са виновни българските служби, следователно е виновно и КГБ.
Агджа пише следното: Наградата за моето сътрудничество, което ми предложиха и за което аз претендирах, беше освобождаването ми до две години. Можех обаче да бъда освободен единствено, ако президентът Сандро Пертини ме помилваше и точно по тази причина Емануела Орланди и Мирела Грегори бяха отвлечени (момичетата, които изчезват безследно през 1983 г. ).
Но тези хора не написаха и ред за това… За изчистването на името на един достоен българин, чийто живот беше съсипан заради въпросната геополитическа игра. Той не само е бил подложен на психически тормоз при многото разпити в затвора, но са му били давани и психотропни вещества.
Но…оставяме лицемерите настрана и се връщаме към личността на Христо Грозев. Аз няма да изказвам никакви лични мнения и позиции, защото не това е работата на журналиста. Само ще припомня интересни факти от биографията му.
Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти, но образованието му е в училище, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура. Той започва журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – тоест през 1986 г. в България. По това време на случайни лица не е било позволено да работят в медиите.
В началото на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази образователна институция е основана през 1991 г. със съдействието на посолството на САЩ в България и Фондация „Отворено общество”. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.
Впоследствие Грозев заминава за Русия, като в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на бившия американски разузнавач Джон Клуге. На снимка от 1996 г. Грозев е заедно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става оперативен директор на чешкия клон на Радио Свобода. Прессъобщение на компанията го показва в светлината на специалист за популяризиране на американските ценности по света, включително Русия. През 2000 г. Грозев става президент на Metromedia International.
Идва още по-интересното. В началото на 2010 г. като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH Грозев, заедно със собственика на “Софарма“ Огнян Донев и неговия партньор Любомир Павлов купува вестникарската група “България, която включва 24 часа и Труд, за 40 милиона евро през декември 2010 г.
Кое е интересното тук? “БГ Приватинвест Гмбх” е създадена в края на 2010 г. точно преди сделката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и германският гражданин Даниел Руц – внасят само половината по време на регистрацията, като се възползват от възможността за отложено участие. Колегите от Биволъ писаха подробно по темата и може да видите за какво иде реч в подробности.
Още с тази сделка прозират връзките с Делян Пеевски и майка му. Още по-интересното е, че на 17 ноември 2011 г. Софийският апелативен съд отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с управлението на бившата вестникарска група България, като той е обвинен, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 г.
Софийският градски съд анулира споразумението между “БГ Приватинвест Гмбх”, , Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал правомощието да сключи сделка за закупуване на вестникарска група „България“, тъй като към момента на сключването му, “БГ Приватинвест Гмбх” не е бил регистрирана и не е имало общо събрание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирма-фантом.
През декември 2011 г. фоторепортери на вестник „България Днес“ заснемат Грозев на излизане от офиса на фирма „Скорпион Параход“, принадлежаща на Пеевски.
Интересна е и връзката с Борислав Дионисиев, който регистрира много от фирмите си на булевард „Джеймс Баучер“ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес. “Съвпаденията” не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на бившия български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в английската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, докато постоянният бизнес партньор на Грозев, Карл Хабсбург, е ръководител на австрийския клон на същата организация, която дълго време е оглавявана от бащата на Хабсбург.
През 2014 г. майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева се опитва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, собственост на бившия изпълнителен директор на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди това са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от факта, че Media Maker Limited е създадена два дни преди обявяването на сделката.
„Не само този факт, но и как семейството [Кръстева] е изградило своята медийна империя (други публикации, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която провеждат същата редакционна политика или участват в общи медийни атаки), и използването му за политически и икономически цели поражда съмнения,дали продажбата е истинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, пишат гайсовете от „ Дневник “. Питането е основателно, трябва да им се признае.
През 2014 г. Грозев навлиза, забележете, на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският “оръжеен барон” Петър Манджуков. Вероятно и той е “дисидент” ;). Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО участва в продажбата на оръжия на брадатите чичовци, обявили джихад в Сирия.
Христо Грозев, заедно с разследващата група на Bellingcat, представят Гебрев като невинна жертва на руските специални служби. Тук обаче изниква интересна икономическа връзка. Налице е конфликт между Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия отбранителен завод в България “Дунарит”. Компанията Виафот, регистрирана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Нейн собственик се оказва адвокатът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов. Нашите олигарси си се карат, пък накрая лошите руснаци ги тровят. Причината е идеологическа, разбирате 😉
Стигаме последователно и до “разследванията” за Bellingcat. Чели сте Биволъ и виждате как те се позовават на конкретни данни, търговски регистър и т.н. Но не и Грозев. В “разследването” си за отравяне на Навални той се позовава на т.нар. “сиви данни”. Сиреч класифицирана информация. Тоест някой накъде тайно е записал или си е признал отговорност за това. Не можете да го проверите никъде, но какво е разследващата журналистика без малко доверие…
Много подобна беше историята и с работата на сайта относно предполагаемо използване на химическо оръжие от режима на Асад в Сирия. Впрочем след освобождаването на града самият Асад гласува на изборите в град Дума, за който Западът твърдеше, че сирийските военни са използвали хлор. Тогава дори продуцент от новините на Би Би Си заяви, че химическата атака в сирийския град e медийна постановка.
Британската медия, се разграничи от твърденията, разбира се. За обоснованите съмнения за манипулация още тогава писаха няколко независими журналисти, включително западни.
Да се върнем на Грозев. За да докаже правотата си с оглед последните събития, нашият човек си е постнал в акаунта в Twitter някакви обсъждания от руснаци как искали да му навредят. Става въпрос за някакъв рандом руски канал в Телеграм.
И един последен въпрос. Издирването на журналист било прецедент. Я ми кажете гайсчета, защо САЩ издирват Сноудън? Защо беше арестуван Асандж? Интересно ми е, ако утре САЩ обявят някой български журналист за федерално издирване, дали американският посланик ще бъде привикан да дава обяснения и цялата либерална общност ще пише и въздиша на почивки? Нали сме част от цивилизования свят и няма двойни стандарти? Нали??
Тодор Беленски
