Какво показаха изминалите избори? коментар на Тодор Беленски
Какво показаха изминалите избори? На първо място нито една партия не успя да мотивира голямата част от българите да гласуват.
Условните победители от ГЕРБ са получили всичко на всичко около 40 000 гласа повече от предните избори, което е нищо. Цялостният им резултат от малко над 634 хиляди гласа дори е под представянето на ПП на предните избори. Повишеният резултат на ГЕРБ се дължи единствено на предишната по-балансирана външна политика на Борисов, в сравнение с безумните крайности на правителството на Петков, които гониха дипломати и докараха ужасяваща енергийна криза.
От своя страна ПП са загубили над 150 000 гласа, което пак е пренебрежимо малко предвид цялостната им слугинска и тотално неадекватна политика. Запазването на над 500 000 гласа за тях се дължи на медийната среда, създала измисленото противопоставяне на ГЕРБ, а не някакви достойнства на Петков, Василев и ко. Този сюжет може много бързо да се разсъхне, ако посолствата съберат ПП и ГЕРБ и им наредят да направят заедно правителство.
Прословутата мобилизация на ДПС също са едни смешни три хиляди гласа. Тоест на тях дори не им се е наложила да правят истинско мобилизиране на електората.
Големият победител реално е Възраждане. Формацията на Костадинов печели повече от 150 000 гласа отгоре и продължава положителният си тренд и от седма става четвърта политическа сила. Доста от избирателите на Възраждане дори са разочаровани и са очаквали повече, но реално това е най-големият скок на партията от избори до избори от създаването й. Най-важното е, че продължава натуралният растеж, което се дължи на адекватните позиции по външно-политическите въпроси, твърдото отношение срещу еврозоната и неуморните активисти. Допринася и вроденият реторически усет на Костадинов. Растежът пък не е по-голям заради липсата на достатъчно по-количество и качество специалисти в отделните области и твърде изявеният лидерски формат на Възраждане.
БСП продължава с намаляването, но бавно – с около 40 000 гласа. Там проблемите са много, като се започне от самоопределянето и вътрешните борби и се стигне до твърде остарелите и изхабени хора на лидерски места в листите.
ДБ е с 20 000 гласа отгоре, което се дължи на грешките на ПП, които реално им връщат малка част от електората.
Формацията на Янев “Български възход” е по-скоро загадка на този етап. Първоначално тръгна с огромни очаквания, но направиха безлична кампания и твърде голямата “кооперативност” създаде в хората усещането за търсене на власт на всяка цена. Това създава условията през мандата на Янев да се сформира безпринципна коалиция и възможно “програмно правителство”, маскирано като експертно.
Големият губещ се окажа партията на Слави ИТН, която плати цената от над 150000 гласа надолу, като причината бяха вътрешните противоречия и изкарани кирливи ризи. По мое мнение платиха по-висока цена, отколкото принципно заслужаваха.
Направи впечатление, че в 25 МИР Петков и Василев отново се скриха зад гърба на депутата Христо, който обаче не успя да компенсира загубата на около 13 хиляди гласа и беше изпреварен от ГЕРБ, макар и да се успокоява, че взел повече преференции от Борисов. Тук омразният на Хазарта Костадинов също прави голям скок, като удвоява резултата си до 16 хиляди гласа, изпреварвайки лидерът на ДБ Христо Иванов.
Това са едни пикантни и нямащи никакво реално значение подробности, но показват интересни трендове, които вече заслужават нужното внимание. От една страна е хубаво да следим процесите от дистанция, но от друга е важно все пак да забелязваме тези подробности. Защото животът се състои в тях. И е хубаво да можем да ги разчитаме правилно! Ако смятате този анализ за ценен споделете го, понеже още съм блокиран в останалите социални мрежи.
Тодор Беленски